• Начало
• Джитки
• Снимки
• Проекти

Да дадеш или да не дадеш?!

Нямаше да пиша за тази случка, но вчерашния пост на Илиян(минутка за реклама:) ) ме провокира, та реших и аз да споделя опита си от разходките по София, който може би всеки, който е бил в София, е натрупал в една или друга ситуация.

Eто на мен какво ми се случи вчера...докато се разхождахме покрай езерото в Дружба, някаква бабичка (изглеждаше доста дърта) мe вижда как си отпечатвам кутията с цигари и ми иска една цигара, при което аз помислих, че ми се е причуло, защото в едната си ръка тя държеше вече цигара, а и долната устна и беше изгоряна явно от угарките, които е пушила. Освен това в повечето случаи ти искат пари. Но въпреки всичко и давам цигара и подминавам. След около 15-20 мин...вече седнали в едно кафе, познайте кой идва да ми иска пари. Предполагам фразата "Дай некой лев.." ви е позната и забележете, искат "лев", явно вече стотинките са демоде:) Та така, този път вече я разкарах с думите "Айде моля ти се остави ме на мира, нали вече ти дадох цигара!". И тя продължи по другите маси сякаш се движеше по план-график...

Тъпото в случая или по-скоро ироничното е, че първия път не ми искаше пари или нещо за ядене, а ЦИГАРА!?! В такива моменти винаги се сещам чичо ви Алеко, който много добре си го е написал - "Разни хора, разни идеали", лошото в случая е, че аз тук не виждам никакви идеали. Ако вие виждате, кажете?

Честити празник на всички именници!!!

Поздрав за вас: Гергьовден

Борбата продължава

Още от преди празниците с колегата сме зачесали един проект, който трябва да завършим скоро и който ръчкаме и в момента. И тъй като работата ни е свързана, по време на почивните дни се разбрахме да ходя в тях, за да работим заедно. Ето как "сетъпнахме" импровизирано работно място за мен в стаята му :D

Нагъл софийски куриер-пенсионер

Всеки път си казвам, че вече нищо не може да ме изненада и всеки път ежедневието ми доказва, че не е така. Пример за това е случката, която ми се случи преди малко...

Седя си аз в нас, бачкам си, разправяме се с Пичо по проекта, по който работим, поскарваме се ту по телефона, ту по скайпа, въобще идилията е пълна. Напълно нормално преди края на проект. И изведнъж се звъни на вратата, аз както винаги изчаквам да чуя 2ри път дали наистина се звъни на моята врата и дали съквартиранта няма да отвори и тъй като и двете условия ми върнаха FALSE, отивам да отворя аз. И какво да видя, някакъв пенсионер с шапка седи срещу мен и ми съобщава, че търси Донка незнам коя си и съответно аз му казвам, че тук няма такава. А той още по - нагло (почти ми се скара) ми казва, че въпросната Донка живеела над нас и плика, който той носеше бил за нея. Аз отново му отговарям, че нямам идея коя е тази Донка, а той още по - по - нагло настоява да съм вземел плика да и го предам, че бил за парното и. Аз му отговарям, че не мога да поема такава отговорност, а тоя ми ти "шмиргел" ми се сопва рязко и започва да ми вика нещо от сорта на "...ааа не можете за поемате отговорност, ама бла бла...", при което аз си затворих вратата и за пореден път благослових софийските (и не само) пенсионери.

Дебеш дедката дебеш, едва ли не съм му длъжен, като че ли толкова не може да мушне плика в пощенската кутия или под врата на въпросната получателка.

Незнам, може би ви звучи тъпо, но аз наистина се ядосах...Това никъде го няма. Да ти дойде в къщата някакъв нагъл куриер и да ти държи сметка, защото не искаш да вземеш плика адресиран за съседа ти...пфу, че то по тая логика и призовка може да е. И к`во, ако я взема после най - много и комшийката да си излее гнева върху мен, че виждаш ли кой съм аз, че да и получавам кореспонденцията :D

Из "Един обикновен ден в София"

Изтрих си принтера?!?

Не за първи път ми се случва съквартиранта да ме вика да му "оправя принтера", но този път реших да го блогна :) Работата на човека му изисква да ползва принтер ежедневно и той (мъж около 40-те), както се досещате, чат пат има проблеми с пустото му животно - принтера.

Днес ме вика по едно време и ми казва, че без да искал си изтрил принтера и сега не можел да печата, а му трябва спешно. Не ме разбирайте погрешно, човека има компютърна грамотност, но дотолкова, че да може да си ползва Word (евентуално и Ексел, не съм сигурен), счетоводната програма, с която работи и да си браузва по нета. Та отивам аз, добавям му на ново принтера и го оставям. Обаче след малко той отново ме вика и ми казва, че не можел да се оправя, защото нещо не било както преди. Отивам аз пак, показвам му, принтираме 1-2 документа и го оставям. И след още малко пак се чука на вратата ми :D, този път човека ми обяснява, че искал като си кликне на бутончето, което съм му извадил преди на лентата с инструментите и направо да си принтира, а то не било така сега и не работело. За пореден път отивам и му казвам да ми покаже какво прави той та пустото животно не иска да работи. И какво да видим, човека просто не избира принтера си от селект менюто с принтерите. Казвам му аз какво да избере и ужким всичко точно, докато не дойде за последен път да ме вика с идеята да му го направя, така че да не трябва всеки път да избира принтер от менюто. Накрая се сетих защо му изглежда различно от преди, просто трябваше да му направя принтера да е избран по дефолт както е било преди да го изтрие :))

Та така...И не забравяйте - ако не ви работи принтера, първото нещо, което трябва да направите е да проверите дали е включен! :D

А навън вали ли вали...

Тъй като напоследък доста често чувам по радиото, че тези дни щяло да вали, ето ви нещо дъждовно - "дъжд ефект" направен на Flash CS4 с AS3.0, по туториала на Carlos Yanez и леко модифициран от мен.

П.С. Надявам се, че автора на снимката, която използвам за бекграунд, няма да се сърди:)

@ in PHP

Този пост е нещо като "reminder" за мен, че винаги забравям и винаги го търся, какво по дяволите значеше символа '@' в ПХП-то. Ето сега вече няма да забравям:

All PHP expressions can be called with the "@" prefix, which turns off error reporting for that particular expression.

Prison Break

И за всички, които не са изгледали още последния (поне така изглежда засега) епизод на култовия сериал "Бягство от затвора", ще кажа само, че Майкъл накрая умира :D:D:D. Ей тъй, нека ви е гадно (devil)

На село

От доста време се каня да се прибера поне за ден два на село и все нещо изниква, и все нещо ме спира, и така вече няколко месеца. Но този уикенд реших и се прибрах. Както винаги броените дни минават бързо. Дойде неделята, шибания ден, в който винаги ми е някакво никакво такова, нито настроение, нито нищо, а и като прибавим факта, че трябва да се прибирам обратно за София и още повече ми се сговнява. Както и да е, факт е, че не се прибрах в неделя :)

Както винаги, като се прибера на село и веднага гледам да се видя с близките си хора, което ще рече 2-3ма приятели и роднините. Този път бях изключително експедитивен и още преди да дойде неделята вече се бях видял с когото си бях наумил, с което изненадах даже и себе си.

В събота, докато си пиехме биричката с чичо ми, му обещах, че ще мина да го видя на другия ден преди да си тръгна. Така и стана, само дето не си тръгнах за София същия ден:) В неделя около обяд, тъкмо нещо не ме свърташе и ми беше ня`кво супер меланхолично и си викам "Аре ще мина през чичата да го видя и си паля джапанките за Софията" и... Да ама не! Аз като отидох в тях, пък той като реши, че ще прави скара, пък като извадихме една масичка на двора, пък и времето едно жегаво още, хубаво...направо се замислих въобще дали да си тръгвам този ден.

И така, седим си ние, пийваме си кой биричка, кой ракийка и си лафим. Обаче времето следобяда рязко се развали, то не беха облаци, вятър, дъжд, направо буря си стана, а ние си седим на двора (преместихме се на сушина като заваля) и си продължаваме нащо :)

Изведнъж обаче чувам аз алармата на колата, която съм паркирал буквално пред къщата ни. И тъй като поради ред причини, в селото, от което съм, има доста злобни и завистливи хора, които преди време бяха надраскали колата на брат ми, аз като опарен веднага скачам от стола и отивам да погледна какво става. Викам си, нищо чудно с моя късмет, да се прибера за 2-3 дни и някой да се изсере на пейзажа, ей тъй, що пък Мишо да има хубава и лъскава кола :D:D (малиий, как се изкарах, все едно съм с чисто ново червено ферари с конче отпред :)) Ама така де, отивам аз да видя защо движимата ми собственост пищи и какво да видя - около колата няма никой, но в къщи, в двора, виждам някакви цигани - мъж и жена. Направо като ощипана девойка извърчах, както си бех бос по мокрия път, не усетих как от къщата на чичо ми вече бях в нашия двор. Гледам аз някакъв мангал без зъби и някъква мижава циганка до него и почвам да го разпитвам на висок глас какво по дяволите търси той в двора ми. След което следваха около 5 минути разправии, през които мръсния циганин се опитваше да ми обяснява нещо от сорта, че търси "стария" и че щял да води щерката си на болница в София и т.н. при което като го питах "Кой стар бе, какъв стар търсиш ти тук в тази къща бе мангал?", оня почна да ми заеква и да ме нарича с разни имена, но не и с моето, и накрая ми писна и го изхвърлих на улицата, като циганката, която беше с него, послушно го последва без да обели нито дума.

И така, след като мина цялото "шоу", с чичо ми се върнахме на масата и си продължихме лафа, но изведнъж ме хвана много яд, че отново се сдържах и не му напуках черепа на т.нар. ром. Ако кажа, че му се вързах на приказките, ще бъде преувеличено, но наистнина като се замислих ме хвана много яд, че го оставих да си тръгне безнаказано. Защото повечето хора от селото (да не кажа всички), знаят че вкъщи няма никой, аз и брат ми сме в София, родителите ми в Поргугалия и не че има кой знае какво да се откраде, но все пак, явно циганите не мислят така, а и как хитро използваха точно времето когато се развилня бурята, че да няма никой по улицата, който евентуално да ги види. Малий, даже и сега докато пиша, отново се нервирам, че не му набих шамарите на тоя...

Както и да е, минало бешело дето се вика, ама защо да е така. Прибираш се един път на 6 месеца на село и отново се сблъскваш с хорската шибания. Ако не е едното, ще е другото. Хубавото в случая е, че се разминах без никакви щети, нито по колата, нито по къщата, но знае ли се следващия път какво ме чака...

В крайна сметка, на другата сутрин, към 5:30, си запалих колата и благополучно се прибрах на София, където ме очакваше работата и ежедневието, от които бях избягал поне за малко...

П.С. Шофирането рано сутрин от Гоце Делчев до София беше много приятно изживяване, лек трафик, през повечето път приятно време, красиви гледки около Добринище, Банско и Предел. Само задръстването от Перник към София попречи на пътуването ми да стане перфектно!

Любэ - Давай за...

Преди време писах за една руска група, за която научих сравнително скоро и сега искам да ви напомня за нея. След като снощи и тази вечер слушам само тях докато бачкам, стигнах до извода, че ми действат доста положително на творческия процес. Последно зациклих на песента от заглавието, с която ви и поздравявам!

Ако някой си търси нещо ободряващо и различно за слушане, може да пробва с тях. Не гарантирам нищо, но мисля, че си заслужава да се чуят.