• Начало
• Джитки
• Снимки
• Проекти

Puzzle Game

Ето още една "цъкалка", с която можете да убиете малко свободно време. Опитайте се да "подредите" всички квадратчета с еднакъв цвят (като цъкнете на някое от квадратчетата ще разберете какво имам в предвид). Който успее да ми пише! Докато я тествах се мъчех, но така и не успях, да ви видим вас :)

За любознателните, ето и туториалчето.

Blog Update

Волю - неволю, най - накрая намерих малко време да ъпдейтна блогчето, както бях обещал. Новостите са малко, но се виждат лесно - менюто в дясно е малко по - подредено, коментарите са леко пипнати и футър частта е променена. Естествено има още какво да се оправя (да му се не види :))), но засега толкова. Надявам се да намеря време да оправя бъговете в различните браузъри, главно в ИЕ, както и да вкарам в ред секциите със снимки и игричките. Засега най - добре всичко се вижда във добрия стар Firefox, но и с другите ще се оправим...скоро надявам се!

Ето ви и едно интересно сайтче да се посмеете малко - Резерват Северозапад - За Бог да прОсти

За програмисти :)

С всеки изминал ден все повече се учудвам на хрумките, които измислят болните мозъци на програмистите, а и не само :)

ИМАМ СИ ЧИСТО НОВ ПЛЕМЕННИК!

Днес, 20092009, се роди второто ми племенниче - Митко. Нека ми е живо и здраво и да ни радва всички!

Наздраве на майката и на бащата! :)

Изписването

Днес ходих на изписването на племенника ми и майка му от болницата. Всичко мина добре, прибрахме си ги живи и здрави. Но това, което ми направи много кофти впечатление бяха мангалите, които бяха окупирали болницата (за "Шейново" става дума), като пътни проститутки лъскав мерцедес. Наглост до безобразие...ако някой може да се възползва от човешкото щастие или мъка по перфектен начин, то това са хората от малцинствата.

Още докато чаках брат ми с букет в ръка на няколко пъти ми честитиха рожбата и ми предлагаха да купя здравец за детето та "да бъде и то здраво като него", с малката разлика, че здравеца, който ми предлагаше еднозъбата дърта циганка беше по увяхнал и от единствения и зъб. След нея идва една по - млада циганка, която носи дете и ми вика "чичо дай една парица и за моето дете", а беше по - млада и от мен сигурно... Викам и да отиде да работи вместо да използва детето си и да проси пред болницата. Дебеш тарикатите! Толкова умело се възползват от такива моменти, че ако си достатъчно изнервен, както бяхме ние от задръстване и напрежение, можеш спокойно да разбиеш зъбите на някой от тези почетни "български" граждани.

След младата циганка беше ред на мъжкото съсловие от окупиращите. Идват двама цигани - здрави, прави, с мазни усмивки и носят единия акордеон, а другия нещо като тарамбука или там както се нарича. Акордеониста започва да ми се мазни и да ми честити, а другия сякаш само чака команда зад него. При положение, че първия вече ми беше честитил докато чаках сам (когато не счетох за необходимо да му обяснявам, че не съм бащата), след като брат ми дойдеха и си взехме малкия и майка му и се насочихме към колата, тия двамата отново ни налетяха и без покана започнаха фалшиво да свирят "Сине, сине". И изведнъж както до преди малко ме наричаха "щастливия татко", станах и вуйчо, и чичо, и лилинчо и незнам какъв още. В куверта естествено се появиха отново и дъртата със здравеца, и младата с детето, въобще програмата беше пълна и наглото преследване не спря докато всички с изключение на мен се качиха в колата готови да тръгват. И тогава брат ми даде на мангала с акордеона някакви пари и познайте какво се случи...останалите от антуража се втурнаха през глава към отворения прозорец още по - нагли в просията си. И край! Чашата на търпението преля, брат ми им се развика с псувни и ги разкара с думите "Вие какво, целия Факултет ли искате да ми се наредите тука, айде марш да не слезна от колата да ви запукам, да е*а ваш`та майка циганска!!!". И така запалиха колата и си тръгнаха и тъй като аз останах, акордоениста идва при мен все така нагло ухилен и ми вика "Айде бате и от вуйчото!?" (забележете, че вече станах и "бате" освен вуйчо, чичо и т.н.). Въобще не се спрях да се разправям с тях, просто му дадох и от мен една майна и си тръгнах обратно към офиса, където щеше да прекарам остатъка от съботния работен ден.

Та така, заради "неоправданите социално слаби" хора от малцинствата (не мога да се сдържа да не ги нарека с истинските думи, които ми идват на устата, а именно гнусните мангали), човек нито може да погребе свой роднина на спокойствие (смятам, че няма нужда да ви обяснявам за каква пародия става дума и по гробищата), нито да се израдва като хората на новия член на семейството си.

Мдаа, в такива моменти винаги се сещам за хора от миналото като Хитлер и винаги се питам, какво ли щеше да бъде ако беше успял в това си начинание?!

Вие как мислите?

Племенника ми Митко - снимки

Снимките са от вчера (Митко вече е на 6 дни :)), но са от телефона ми, така че качеството не е много добро, но като получа по - хубави и тях ще кача :)

Първата домашна баня

Друго си е да спинкаш у дома

Щастливият баща с двечките си сладурчета - Ния и Митко

Щастливият баща с двечките си сладурчета - Ния и Митко